РЕЗИТБА. През първите 5-6 години след засаждането се прилагат резитби за формиране на избран тип корона. След това се прави резитба за плододаване, чрез която трябва да се поддържа равновесие между растежа и плододаването най-често изпозлваната резитба при сливата е подобрено – етажната корона. За нейното прилагане трябва да се спазят следните изисквания.

• Първият етаж се изгражда от три по (рядко от четири) скелетни клона, разположени поединично върху централния клона на не по-малко от 10-15 см. един от друг. Следващите две или три скелетни клона са на разстояние 60-70 см. един от друг. Напълно изградената корона обикновенно има 5-6 скелетни клона.
• След като приключи формирането на последния скелетен клон, водачът се съкращава, което осигурява проникване на повече светлина в вътрешността на короната.
• Върху скелетните клони не се формират скелетни разклонения, а само полускелетни, разположено равномерно навън и встрани.

ТОРЕНЕ. Рано през пролетта когато започва развитието, сливовите дървета имат голяма потребност от хранителните елементи азот,фосфор и калий, които са крайно необходими за осигуряването на силен растеж и оптимално плододаване.

Ако имате успели през есента да внесем в почвата фосфорни и калиеви торове, при благоприятни условия това можем да извършим в края на зимата или рано през пролетта.

Най-често употребяваният фосфорен тор със суперфолсфатът, за от калиевите торове за предпочитане калиевият сулфат. Фосфорният и каливият тор трябва да се внасят по дълбоко, за да са в непосредствена близост до корените на дърветата. Дълбокото внасяне може да стане със специален плуг, а ако няма такъв се правят дълбоки бразди (25-30 см.), които се прокарват с обикновенн плуг. При невъзможност за механизиране на процеса торове се разхвърлят на повърхността в/у цялата площ и заряването им става с права лопата.

Препоръчваме внасянето на фосфорните и калиевите торове да става под формата на запасяващо торене и количеството, който ще се внася, се изчислява за период от няколко години. От изваждането на торови опити в плододаващо сливово насаждение в дряново се установи че запасяващото торене е ефективно да се извършва периодично на 3 години и нормите да бъдат около 50 кг. троен суперфосфат и 60 кг. калиевсулфат за един декар.

Азотното торене има голямо значение за засилването на растежа на дърветата и нарастването на младите завързи. Торовите норми които препоръчваме за азотното подхранване, ако се използва амониева селитра, с около 15-20 кг. дк (15-20г. кв./м) азотният тор се разпръсква по повърхноста на почвата и се заоравя чрез плитка обработка – дискуване, а ако няма възможност за механизиране на процеса, заравянето на тора може да се извърши и ръчно с мотика. Важен момент от азотното подхранване е бързото заряване на тора за да няма загуба на активното вещество.