Засаждане на овошки
Засаждането на овощните дръвчета става по следният начин: изкопават се дупки с размери минимум 80/80/80 см. Когато почвата е по-тежка, глинеста, студена и неплодородна, ямките трябва да са по-широки и по-дълбоки. Големината им трябва да позволява свободното разполагане нa корените без прегъване, сбиване или преплитане. Ако почвата е много тежка, с плитък почвен слой, уморена и неплoдoродна, добре е да се смени цялата пръст с нова от друг подходящ терен. Правилно е площта предварително да се натори с 6-7 т/дка угнил оборски тор и да се обогати с минерални торове,за да се стимулира бързото прихващане и разрастване на кореновата система и първоначалния силен тласък на развитие на растението. Ако това не е сторено, във всяка дупка задължително се внасят около 12-15кг угнил оборски тор. 200 г суперфосфат и 100 г калиеф сулфат или 350г растителна пепел. Горният почвен слои се отделя на една страна. като се почиства от камъни и други примеси, а долният - на друга. Горният 30 см слой е
по-богат на микроорганизми и хранителни вещества. Оборският тор и минералните торове се смесват само спръстта от горния пласт и с тазисмес се запълва 2/3 от дупката. Може на дъното да се разхвърлят и минералните торове, авърху тях и пръстта, смесена с оборския тор. Минералните торове не трябва да са в контакт скореновата система. Не се внася пресен говежди тор или амониев тор. При слънчево време корените сe предпазват от изсъхване, а ако са изсъхнали, тесе потапят във вода за 1-2 денонашия или се заравят с пръст исе поливат обилно с вода. По време на самото засаждане корените на дръвчетата се покриват с влажна слама, сено, чували или пръст, за да се предпазят от директното облъчване отслънчевите лъчи. Подготовкатана корените се състои в отстраняване на засъхналите, болните, силно наранените или счупените. Реже се до здрава тъкан, отрезите се правят гладко, обърнати надолу към земята. Здравите корени само леко се опресняват В краищата. Запазването на повече и по-дълги короени помага за по-лесното прихващане и бързото развитие на растението. След това в каца, кофа или в дупка в земята се приготвя добре разбита каша от една част пресен говежди тор и три части глина с разредена вода. Подпорният кол се забивана разстояние около 10 СМ от стъблaта нa дръвчета. Корените се потапят вглинената каша и серазполагат свободно в дупката, без дасе сплитат и извиват нагоре или надолу.
Между тях се хвърля само рохкава пръст от горния пласт почва, която чрез стръскване на дръвчета и нагласяване с ръка трябва да запълни всичките кухини. Притъпква се няколко пъти внимателно с крак от периферията на дупката към центъра, за да се уплътни пръстта около всички корени. С насипаната около дръвчета пръст се прави венец във формат.. на чаша, за да се задържа водата от дъждовете и от поливките. Независимо дали почвата е влажна или не, засаденото дръвче се полива с 1-2 кофи вода, за да се изгони въздухът от празнините в почвата и пръстта да прилепне плътно до корените. След поливането отгоре се разхвърля пре горял оборски тор, листак, слама, сено или се постила с фолио, за да се предотврати изпаряването на влагата. Дръвчето се превързва хлабаво към подпорния кол с мека превръзка във вид на осморка.
Дръвчетата се засаждат на дълбочина, на която са били в разсадника, т. е. мястото на присаждането да остане 5-6 см над повърхността на почвата. При дълбоко засаждане дръвчето се прихваща, но се затормозява в развитието си през следващите 2-3 години. докато се образува нова повърхностна коренова система. която да допълни и поеме функциите на старата, попаднала на голяма дълбочина. Този период е критичен особено когато почвата е тежка, глинеста, непроветрива. Плиткото засаждане пък има недостатъка, че излага корените на вредното влияние на засушаванията и възпрепятства здравото закрепване на дървото в почвата. Ето защо често се използва специално направена за целта садилна дъска. Неприсадените лешникови сортове се засаждат 2-3 см по-дълбоко.
При засаждането се внимава да не се оронват пъпките по стъблата, които са необходими за формиране на короните на дръвчетата.