Актинидията (кивито) е виеща се лиана, прилича на лозата но се отличава с буйния си растеж. Изисква опилно напояване и висока атмосверна влажност през вегетацията. Вирее добре в райони с влажно лято, топла есен и мека зима. В страната се оглежда по черноморието, Сливенград и Петрич. В северна България отглеждането и е рисковано и зависи от месторастенето. В дълбок покой тя издържа до –16 градуса но се събужда много рано на пролет (1 месец преди лозата) и повратните студове повреждат пъпките и клонките. Ето защо трябва да се избягва разсаждането и в затворени котловини и в места с късни пролетни мразове. За предпазване от измръзване може би ще се налага стъблата на растенията да се обвиват в слама, хартия или други покрития а корените да се загърлят. Освен това тъй като плодовете узряват много късно, тя не трябва да се отглежда в райони с ранни есени слани. Крехките и леторасти се чупят лесно от вятъра и за това растенията се расзаждат на завет.

Резитба.Актинидията изисква подпорна конструкция – хоризонтална ( Т – образна или вертикална с 2-3 реда тел. Първа година на пролет засадените растения се съкращават на две пъпки. Израстват два летораста, по-силния се оставя за стъбло до него се забива колче за което се привързва. Втора година на пролет с леторастът се съкращава с ¼ и новия летораст достига горния тел от където започва формирането на скелета на растението. Страничните леторасти и конкуренти се премахват. Трета година основната клонка се прелива привръзва се към горния тел и се съкращава с ¼ от дължината и. От мястото на прегъването покарват леторасти най-силният от тях се привръзва към тела, но в обратната посока като второ рамо на втория етаж. Израстналите по долу нови леторасти се насочват към средния и долния тел. За да се формират останалите рамена в етажите. Четвърта година – подбират се нови леторасти за формирането на рамената по-етажите – прави се филизене, съкращаване, насочване и привръзване.

Резитба за плододаване.Плодоносят само едногодишните леторасти като плодоносни са само първите 6-10 пъпки. Реже се силно – оставят се около 40 плодни леторасти разположени един до друг на 30 см. Плододалите клоники при зимната резитба се съкращават на две пъпки зад последният плод. Развиват се два нови летораста които плодоносят и на следващата година се режат по същия начин. Тази резитба през зимата на две пъпки е къса. Прави се и дълга резитба – по рамената се оставят по няколко едногодишни клонки, дълги 1.5 – 2 метра. След като плодоносят те се премахват из основи и се заместват от други през следващата година. Задължително се прави и лятна резитба – през май – премахват се лакомците и излишните безплодни леторасти и през юни – юли – плодоносещите леторасти се съкращават на 7-8 листа над последния плод. Натовареноста на растението не трябва да надхвърля 50 плода на кв.метър. Когато актинидията се отглежда като асма, растенията се повдигат в/у конструкция като при лозата и рамената се разполагат равномерно по теловете.