Лозовото разстение може да се тори от засаждането до встъпване в плододавне и в периода на плододаването. Торенето при разсаждането може да се извърши преди риголването, известно като запасяващо торене, и едновременно със засаждането – при посадъчно торене. При запасяващото торене определеното количеството торене се разхвърля на повърхността на почвата, след което се риголва. При самото засаждане се тори, като определените торове по-вид и количеството се поставят в посадъчната ямка.

ВИДОВЕ ТОРОВЕ

В лозарството се изпозлват огранични и минерални торове. Огранчините торове снабдяват лозата с всички необходими хранителни елементи, обогатяват почвата с хумос, подобряват нейните физични свойства и засилват микробиологичната дейност. Към тях спадат:

Оборски тор. Смесеният оборски тор има прибилизително следното съдържание: N-05%, P2O5 02% и K2O-06%. Конският и овчият тор са по-богати с хранителни вещества. Оборският тор се внася през 3-4г. по 3-4 т/дка.(овчият по 1,5 – 2.0 т/дк).

Торова течност. Съхранява се в специални кладенци, където постъпва от животно въдните ферми. Внася се по бразди в норма ½ т/дка.

Птичи тор. Това е най-богатият с хранителни вещества ограничен тор и се изпозлва за подхранване на малки лозя и вкоренилища в доза 150/250кг. дка.

Компост. Приготвя се от различни растително отпадъци които след разлагане се изпозлват като оборски тор. За обогатяването му се прибавят томасово брашно, калиев сулфат и вар. Дживрите също може да се компостират.

Широко приложения при торенето на лозята намират минералните торове. От тях по важни са:

Азотни торове. Най-често предлаганите азотни торове са амониевата силитра с 34-35% а.в. амониеват сулфат са 20,5 % а.в. карбамитът 46% а.в. и натриевата селитра, сравнително най-бедна на азот с 16,3% а.в.

Фосфорни торове от фосфорните торове подходящи за лозето са обикновеният суперфосфат с 19,5 % а.в , двойният суперфосфат с 35-40% а.в и тройният суперфосфат с 47-52% а.в. Трябва да се предпочита гранулираният суперфосфат пред праховидния. За запасяващо торене се използва томасово брашно с 16,0 % а.в.

Калиеви торове.

Най-подходящ за лозята е калиевият сулфат с 45-48% а.в, който се предпочита пред калиева хлорид с 52% а.в и калиевият карбонат с 58-61% а.в

Комбинирани торове. Притежават свойството на основните торове от които се произвеждат. Съотношението на основните елементи N:P:K и абсолютното им съдържание са различни.

ВРЕМЕ И НАЧИН НА ТОРЕНЕ

Органичните торове се внасят през есента едновременно с дълбоката оран. При леки песъчливи и глинесто-песъчливи почви ако е добре разложен, оборският тор може да се внесе и рано на пролет, при което се заорава с пролетната обработка.

С минералните торове се тори обикновенно през пролетта- с първата пролетна оран. Фосфорните и каиевите торове могат да се внасят през есента и зимата, но не и азотните поради опасност от измиване. Основен принцип при използване на азотните торове е те да бъдат на разположение на разстението в началото на вегетацията, когато нуждата от азот е най-голямата.

Като се изхожда от разположението на кореновата система на лозите, фосфорните и калиевите торове трябва да се внасят поне на 25/30 см. на такава дълбочина се заорават и ограничните торове. Азотните торове може да се разхвърлят повърхностно след което веднага се заравят.

При тесноредовите лозя торовете се внасят в една празна посредата на междредието. В широкоредовите се правят 2 или 3 бразди, отстоящи на 60-70см от редовете. Торенето се извършва с торовнасящи машини като самостоятелно мероприятие или комбинирано с есенната / пролетна оран. Използва се универсалният торовнасящ апарат УТА. С него освен минерални торове може да се внася и добре разложен оборски тор до 400кг. на дка. Към почвообработващите машини УНЛМ-2.0 и УНЛМ-3.5 има работни органи и за внасяне на минерални торове.

ЗЕЛЕНО ТОРЕНЕ

В песъчливите почви зеленото торене спомага за уплътняване на почвата, а в глинестите обратно, прави ги по рохкави.

Зеленото торене може да се приложи преди риголването като запасяващо. Мястото определено за лозе се засява с лупи на прах и едногодишни бобови разстения. Когато започне масовият им цъфтеж, зелената маса се валира и се заорава. През есента мястото се риголва. В плододаващите високостъблени лозя засяването на културите за зелено торене (ФИИ, ЛУПИНА, ГРАХ, И ДР.) става през есента след гроздобера, като зелената маса се заорава през пролетта по време на цъфтежа. По добри резултати са получени когато засяването се извървши преди гроздобера през едно междуредие. Ограничаващ фактор за прилагането на зеленото торене е влагата. Необходими са валежи над 600 мл. годишно или напояване чрез дъждуване.